ПЕСНИ НА ДУХА

Онлайн курс от 8 занятия
Песни на предците като жив път за изцеление, настройване и въплъщение

За курса
Ние не пеем с гласа.
Ние пеем с онова, което помни нашият Дух.
„Песни на духа“ е онлайн курс, в който древните песни-молитви от традицията на Красния Път се разкриват като живи същества на фините пространства и едновременно като практичен инструмент за работа със състояния, намерения и житейски процеси.
В тези песни е съхранено благословението на предците — паметта за това как да чувстваме, как да дишаме, как да звучим и как да живеем в съгласие със себе си и със Света.
В курса се учим да влизаме в песента, а не просто да я изпълняваме.
Да слушаме нейния ритъм, да ѝ позволим да ни води и да спускаме нейното благословение в тялото, Душата и всекидневния живот.
Работата се изгражда чрез четири измерения:
Вода — чувства, дълбочина, Душа
Въздух — дишане, ритъм, слово
Огън — виждане, намерение, Дух
Земя — тяло, форма, въплъщение
Курсът е основан на традицията на Красния Път и метода на интеграция чрез традицията К’ерос, Седемте андски кода и практиката на Колелото на медицината.
Използваме мини-ритуали, звук, глас и ритъм, за да върнем на песните тяхната първична сила — да водят човека по неговия път.

Как протича обучението
Всяко занятие е церемониално пространство с ясна практическа структура:

• отваряне и затваряне на свещеното поле
• настройка чрез дишане и присъствие
• работа с ритъм и глас
• изучаване и преживяване на песни-молитви
• мини-ритуали за интеграция

Ще се научите да работите с песните не като с абстрактна духовна практика, а като с инструмент, който може да се използва:

• в моменти на умора и загуба на опора
• когато е нужно да се изясни пътят
• за подкрепа на проекти и намерения
• за връщане към тялото и чувствата

<< ПЕСНИ НА ДУХА

Свещените песнопения на коренните народи не са музика в обичайния смисъл. Това е дъхът на паметта на Земята, звучащ през човешкото тяло. Така пеят старейшините на народа лакота край огъня, така звучат нощните церемонии на народа навахо, така шепнат на гората своите икаро шаманите шипибо-конибо. Песните не обясняват — те предават.

Това е древен начин за предаване на знание, който заобикаля думите и концепциите. Когато човек пее, той не анализира смисъла — той влиза в самата тъкан на опита, от който песента някога е била чута. В този миг съзнанието престава да бъде преводач и става проводник.
В свещените песнопения са кодирани най-фините взаимовръзки на нашето съществуване: дъхът и звукът изравняват вътрешните ритми, душата си спомня своята цялост, психиката намира покой, емоциите се връщат към равновесие. Започваме да чуваме онова тайнство, на което ежедневният ум не обръща внимание, дори когато разбира думите.

За да разкриете песента, не е достатъчно да знаете текста ѝ. Трябва да звучите. Трябва да дишате в нейния ритъм. Тогава вибрацията става биология — клетките откликват, паметта на тялото се пробужда, невербалното знание оживява. Това е директен път, който не изисква дълбоко изучаване на митологии: песните се опират на самата природа на битието — на вятъра, сърцето, водата, стъпката, на многомерността на света, в който вече живеем.

Песнопенията са молитва без молба. Това е знание без обяснение. Те ни връщат в центъра, където не сме жертви на обстоятелствата, а създатели на своята реалност. Чрез звученето спираме да търсим навън и започваме да изследваме собствената си природа.
Опитай да пееш.

Не перфектно — искрено.
Позволи на дъха да води звука, а на звука — да води съзнанието.
И тогава ще усетиш как от дълбините се издига яснота, увереност и тиха сила — тази, която винаги е била във теб, очаквайки да си спомниш нейния глас.

<< ПЕСНИ НА ДУХА