Първо занятие

Взаимодействие с песни на силата чрез андинския код Каусай

Ние не пеем с гласа.
Ние пеем с онова, което помни нашият Дух.

В традицията на Красния Път песента не е произведение на изкуството и не е начин да изразим емоция. Тя е живо същество от фините пространства. Има свой характер, ритъм, посока, предназначение. Има свой Каусай — свое съществуване.
И ако песента е жива, можем да взаимодействаме с нея само като с живо същество. Не да я използваме — а да влезем във взаимоотношение с нея.

Какво е Каусай като начин на взаимодействие

В андинската традиция Каусай е преживяване на битието пряко.
Не вяра, не теория, не концепция — а разпознаване на съществуването на всичко като живо поле.
Ние признаваме съществуването — без да се покланяме и без да изискваме поклонение.
Виждаме цялото в множеството форми.
Не делим опита на „добър“ и „лош“, а разкриваме неговата функция.
Разпознаваме: кой действа — аз или програмата?

Каусай е способността да виждаме живота като живот.

Ако приложим това към песента на силата, първата стъпка е да признаем:

• Песента съществува.
• Тя не е „моя“.
• Тя не е „инструмент“.
• Тя е същество.

Песента като живо същество

Свещените песнопения на коренните народи не обясняват — те предават.
Така пеят старейшините край огъня, така звучат нощните церемонии, така шаманите шепнат на гората своите икаро. Песента е пространство на опит, фиксирано в звук. Това е форма, в която живее благословията на предците. Това е структура, чрез която енергията може да се движи.

Всяка песен има:

• свое качество на водата (чувство, дълбочина),
• свое дишане на въздуха (ритъм, слово),
• свой огън (намерение, виждане),
• своя земя (форма, въплъщение).

Когато пеем механично, докосваме само формата.
Когато влезем чрез Каусай — се докосваме до съществуването на песента.

Първа стъпка: да разпознаем своя Каусай

Невъзможно е да срещнем живо същество, без да разпознаем собственото си съществуване.

Преди да пеем, е важно да попитаме:

• Кой пее сега?
• Аз жив ли съм?
• Присъствам ли?
• В тялото ли съм?
• Дишам ли?

Каусай започва с признанието:
Аз съществувам.
Не като роля.
Не като набор от програми.
Не като „певец“ или „ученик“.
А като жива точка на осъзнаване.

Когато човек влиза в песента без присъствие — пее програмата.
Когато разпознае своето съществуване — пее животът.

Втора стъпка: да разпознаем Каусай на песента

Ако песента е живо същество, тя има:
свой ритъм на дишане,
свое настроение,
свое намерение,
свое поле.

За да влезем във взаимодействие, трябва да се запознаем. Не да започнем веднага да пеем, а да слушаме. Да почувстваме нейния темп, посока, температура.

• Понякога песента е огнена.
• Понякога дълбока като вода.
• Понякога лека като въздух.
• Понякога плътна като земя.

Да влезеш чрез Каусай означава да позволиш на песента да съществува пред теб като равна форма на битие.

Да се представим на песента

В традиционното взаимодействие с живите сили винаги има момент на представяне.
Може да го направим с вътрешно чувство на благодарност:

„Аз съм…
Идвам с уважение.
Искам да вървя с теб.“

Това не е поетичен жест — това е акт на признаване на две съществувания.
Когато се представяме на песента, излизаме от позицията на потребител и влизаме в позицията на партньор.

Да влезем в песента

Песента на силата не се изпълнява — в нея се влиза.
Чрез:
дишането,
ритъма,
телесното усещане,
вниманието.

Когато дишането се синхронизира с песента, вътрешните ритми се изравняват.
Когато звукът стане телесен, вибрацията се превръща в биология.
Клетките откликват.
Паметта на тялото се пробужда.
Съзнанието спира да анализира и започва да провежда.

В този момент се случва най-важното:
песента и човекът започват да звучат един чрез друг.

Да направим песента част от своето съществуване

Чрез Каусай не търсим сила отвън — ние я интегрираме.

Когато песента е преживяна:

• тя става вътрешен ритъм,
• нейното намерение става наше намерение,
• нейният огън подкрепя действията ни,
• нейната вода смекчава емоциите ни,
• нейният въздух изравнява дишането,
• нейната земя се проявява в постъпките ни.

Ние не носим песента като украшение.
Позволяваме ѝ да стане част от нашата структура. Това е интеграция.

Защо митът и структурата са важни

Андинските кодове дават структура на психиката.
Митът е карта, по която се движи съществуването. Без структура човек може да преживява силни състояния, но да не разбира какво се случва.

Каусай създава ясна отправна точка:
първо разпознай съществуването.
После взаимодействай.

Когато изберем структурата на андинските кодове, нашият път започва да се движи по пътя на осъзнатата магия.

Песента като молитва без молба

Свещеното песнопение е молитва без искане.
Знание без обяснение.
Връщане в центъра.

Чрез взаимодействието с песента като с живо същество човек престава да търси навън.
Той започва да изследва собствената си природа.

И тогава идва тихото разпознаване:
Аз не съм отделен.
Песента не е отделена.
Ние съществуваме в едно поле.

И когато това бъде разпознато —
вече не е нужно да пееш, за да получиш сила.
Силата на любовта и свободата.